Краят на XIII в. България е в труден момент. С помощта на татарите на престола се възкачва цар Смилец. Той не е способен да се пребори с произволите на тeхния хан Чоки, който непрекъснато го изнудва за пари. В Търново след изгнание се завръща младият княз Светослав Тертер. В родния си град той среща красивата Мария. Светослав й обещава, че няма да участва в дворцовите интриги и не желае да бъде цар. Двамата се женят. Мария е в очакване на първородното им дете. Елена – сестрата на Светослав е съпруга на хан Чоки. Над България е надвиснала опасността от турско нашествие. С хитрост Светослав успява да убеди хан Чоки да свали Смилец от трона. Тертер е провъзгласен за цар на българите. Това не се харесва на патриарха дядо Йоаким, който е привърженик на византийското влияние. Тертер го осъжда в измяна на народа си. Младият цар знае, че за да бъде силно царството му, трябва да се избави от неверните боляри. Затова той се доверява единствено на болярина Гроздан. В Търново заедно с хан Чоки идва и неговият пленник – руският княз Юрий. Тертер се опитва да обедини всички славянски народи в борбата срещу турците. Затова се налага да жертва семейното щастие на сестра си и убива Чоки. Княз Юрий е освободен и отпътува за родината си. Мария не успява да прости на Светослав, че е станал цар и я изоставил в най-трудния момент – раждането на мъртвото им бебе. С твърдост и решителност Светослав успява да опази царството.