Хумористът Зарков предава на главния редактор парлив фейлетон и молба за отпуск. Шефът неволно разменя парафите – казва "да" на фейлетона и "не" на молбата. Зарков заминава без да знае за недоразумението. Сатирата за измисления герой Караиванов – "събирателен образ" на тъпия соцбюрократ се възприема като истински случай. Стотици Караивановци на важни постове се виждат изобличени и застрашени. Предвождани от циничен адвокат, те се втурват да искат опровержение. В паника, главният редактор изпраща да търсят спешно сатирика Зарков, който безгрижно разпуска с приятелката си някъде по Черноморието. Междувременно се разбира, че фейлетонът много се е харесал на началниците "горе". Когато бесните Караивановци нахлуват в стаята на Зарков, затрупват ги хиляди писма на благодарни читатели…