Филмът е десетгодишно наблюдение над едно българско семейство, решило да се "спаси" от действителността в изграден от тях Ноев ковчег... в софийско мазе. В търсене на духовното съвършенство, семейството потъва в собствената си ексцентричност. Чрез проследяване на неговото ежедневие, авторите на филма поставят важни въпроси за смисъла на социалния живот и алтернативите му, за ролята на семейството и границите на личния избор.