Малцина я познават, макар стихосбирката й да е преиздавана у нас и в Съединените щати, а едно нейно стихотворение е изписано на стена в холандския град Лайден, редом с произведенията на други големи световни поети. Данила Стоянова, която ни напусна на 23 години, говори просто и спокойно за живота и смъртта в чудото на своята поезия. 35 години по-късно нейните приятели се опитват да осмислят собствения си живот чрез спомените за нея, които са в непрестанен диалог със стиховете на Данила. Понякога едно отсъствие изпълва живота ни с повече смисъл от много други присъствия.