"Гео Милев в лабиринта на времето" ни връща обратно в 20-те години, като разглежда националната катастрофа след подписването на Ньойския договор до идването на Андрей Ляпчев на власт. В това време на политически убийства и противоречия, на дълбока човешка драма, социална криза и криза на духа твори и Гео Милев – поетът в лабиринта. Филмът поставя в центъра на действието социалната ангажираност на българската интелигенция и неразривната връзка между творчеството и гражданската позиция. Самият Гео Милев смята, че не можеш да бъдеш поет, ако не болеше за живота, който те заобикаля. Във филма участват и актьорите Милена Ерменкова, Ованес Торосян и Станислав Кертиков, които имат нелеката задача да съживят някои от текстовете на Гео Милев, както и такива на Карастоянов. Филмът показва архивни кадри, на които през 1954 година по време на съдебен процес палачите на Гео Милев и други българи спокойно разказват за механизма на екзекуциите. Среща зрителите и с Мила, съпругата не поета, с майка му и разказа ѝ за болезнената рана на Гео Милев, която той преодолява с много работа, с баща му Милю Касабов, който финансира всичките му начинания, както и с анархиста Георги Шейтанов, с когото избистря идеологията си и продължава да реализира редакторските си амбиции.