Константин остава при Халил един месец. Изкарва прехраната си с тежък труд. Случайно попада в родния си дом. Там никой не може да го познае. От слугите узнава, че вече не е търсен от византийските власти. Константин отчаяно издирва брат си. На солунското гробище разбира, че семейството му смята методий за мъртъв. Философът е отчаян. При него идва пратеничество от константинопол, което го моли да се върне. Константин оставя стария халил и заминава. Византия се нуждае от славянското писмо. Константин поставя своето условие – да го изпратят при методий заедно с ученика му Наум. Философът се отказва от земните блага и изцяло посвещава живота си на святото дело. Братята се срещат след дълги години раздяла. С тях са учениците им – Сава, Климент, Ангеларий и Наум. Лутанията са свършили, пътят към създаването на славянската писменост е открит.