Най-великият светец на българската земя се ражда около 876 г. в с. Скрино, разположено в недрата на Осоговската планина, край р. Струма. Той е съвременник на четирима български владетели от Първото българско царство – княз Борис-Михаил, неговия син Владимир-Расате, цар Симеон І и неговия син Петър. Това е времето на приемането и утвърждаването на христовата вяра в българската държава. Новооснованите манастири са не само християнски, но книжовни и просветни средища. Да се посвети в служение на Бога в такава обител е желанието на младия Йоан още от крехка възраст. Първоначално постъпва като послушник в близкия до родното му място манастир "Св. Димитър", под самия връх Руен. Тук той развива своите заложби в духовно съзерцание и получава образование от свещените и богослужебни книги. Не след дълго приема монашество, но не остава в манастира, а се отдава на аскетичен живот в пълна самота, молитви и пост. Св. Иван Рилски обикаля много места, докато се установи трайно в Рила. Тук преподобният основава и светата обител, съществуваща вече 1000 години. Преди кончината си се оттегля в пълно уединение, като оставя своя свещен завет към учениците и последователите си: "Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."