Богатата наследница Флорънс Фостър Дженкинс (Мерил Стрийп) копнее да стане оперна звезда през 1940 г. в Ню Йорк, въпреки, че има ужасен глас. Постепенно феновете й стават хиляди. Славата обаче не е заради хубавия й глас, а по-скоро защото не притежава такъв. Всъщност тя продава пародия на добро пеене – изпълнения, които са истинска подигравка с Моцарт, Щраус и други велики композитори. През целия й живот нейният импресарио, вторият й съпруг Сейнт Клер Бейфилд, поддържа у нея заблудата, че е наистина добра. Тя обича това, което прави, и е убедена, че носи огромно удоволствие на публиката си – което, в известен смисъл, е точно така…