Жителите на селата Горно и Долно Глогово са разделени от стара вражда за местността Прокъра. В миналото селяните са водили кръвопролитни битки за нея, а в новите социалистически времена се точат нескончаеми съдебни дела. Председателят на стопанството на Горно Глогово – Попето, чиито еднолични решения са задължителни за всички, неотклонно следва начертаната от него линия за пълна победа на социализма в селото. Пречката за това е Драган Вителя – "опак човек", който не желае да влезе в стопанството и не се поддава на никакво убеждение. Попето атакува дома му с трактори, изкарва го на "среднощна разходка", агрономът ухажва дъщеря му Венка, но всичко е напразно. Попето е готов да приложи и насилие, но е спрян от инструкторката Дафина. Тогава решава: "С музика ще го превземем. На изкуство няма да издържи. Всяка вечер музика, докато капне". И селският оркестър свири нощи наред под прозореца на Вителя, но цялото село вече не може да спи и се изправя срещу Председателя. В отговор на атаките, Драган Вителя пък излиза на нощно хоро с "Кацнал трън" и се заканва, че ще влезе в стопанството само когато председателят Попето бъде сменен. Междувременно Пленум на ЦК е взел решение за обединение на кооперативите. Попето веднага се старае неговото село да стане център на обединението. На празника за сливането на стопанствата обаче идва нов председател, този път от Долно Глогово. Драган става кооператор, а "опак човек" сега се оказва Попето. С музика и хоро селяните празнуват на мегдана новия началник...