Развлекателни

120 минути голям смях с Никола Анастасов

Никола Анастасов разказва за СМЕХА и ТЪГАТА на АКТЬОРА. Той е в първия випуск на Театралния факултет с декан, който ги учи на "нов театър", с друг подход и облик. Актьорът се чувства смутен и неподготвен. Директорът дори му признава, че не става за комик. Следващият директор – Желчо Мандаджиев, ръководещ едновременно сцените на "Трудов фронт" /дн. "Театър зад канала"/ и Сатиричния театър, му дава роля на влюбено момче, с която Анастасов впечатлява, печели Наградата на Прегледа на театралните дейци и е изпратен Москва. Вестниците започват да пишат за него, а той даже си събира статиите. В новооткрития Сатиричен театър първата му роля е на велосипедиста в постановката на Валери Петров – "Когато розите танцуват". Никола Анастов признава, че смехът помага, но и боде.... И доверява, че: "Ако зрителят присъства един час в гримьорната преди представлението, няма смисъл да гледа самия спектакъл". Тогава се освобождава истинският смях между актьорите, които се закачат помежду си и така се зареждат за сцената. И добавя, че "Може би и заради това никой от комедийните актьори не иска да спре да играе, защото ще спре да се смее. А животът навън не е много смешен". Артистите търсят смеха и балансират между хумора и тъгата. Когато постигнат този баланс, това е тяхното майсторско постижение. На своя 75-годишен юбилей Никола Анастасов се чувства на 50, на колкото години е и Сатиричният театър. Той "просто е изчакал 25 години, докато се създаде истинската сцена за хумор, за да вървят заедно", шегува се актьорът. Сред брилянтни постановки и роли с шеги, размисъл и безпощадна сатира в трагикомедии, Никола Анастасов ще бъде запомнен и с автентичния шопски хумор в скечовете за Нане и Вуте, като например "Как се печели Конкурс за кон с магаре...".

Няма намерени епизоди