Преди 30 години в околностите на селото (Петревене) е имало едно-две ромски семейства, преселници от Беленци. Живеели са в катуни и се заселили тук, защото открили благоприятни условия за живот. Постепенно към тях се присъединили техни роднини и приятели. Родили се поколения, ромската общност се разраснала и сега наброява половината население в селото. Битът им е труден, издръжката – също. За тяхното социално и културно приобщаване от 30 години се грижи директорката на местното читалище, която вижда в това смисъл за бъдещето и е убедена, че наред с преодоляване на бедността, най-важното условие е грамотността. Мечтата й е разрушеното училище да заработи. За целта двамата с кмета със собствени средства са започнали да ремонтират стаите една по една. Предполагат, че създаването на детска градина би улеснило прехода към училищното образование. В помощ на достъпното познание за ромските деца се представя и куклен театър, който може да привлича и да предизвика спонтанен интерес. Същата мисия има и инициативата на пристигналия младежки екип, който да вдъхнови децата с умения по фотография в кратък курс на място, с изложба. Мотивът е, че "една снимка разказва много повече от хиляда думи", тя съдържа спомен и факт в мигновена история.