Велико Търново в началото на ХХ век. От Париж се е завърнал младият доктор Старирадев, завършил там медицина. Той е от заможен род и близките му искат да го оженят за подходяща жена. Запознават го с Елеонора – богата, но болнава млада жена, която изисква непрестанни лекарски грижи. В дома на Старирадев работи като прислужница – Марина, млада и природноинтелигентна жена. Заради нейната жизненост и красота, всички я наричат "Търновската царица". Старирадев се влюбва в нея. Избухва Балканската война, а с това идват и обозите с ранени или болни от холера войници. Егоизмът и себелюбието на доктор Старирадев го оставят безучастен към страданието на хората, дори към личното му щастие и любов. За Марина остава единственият възможен избор – да се посвети на ранените и болните – сама да намери своето място в живота.