Тнацът е разпространен в български и гръцки села от Беломорска Тракия, които след 1913 се поделени между България и Турция. Днес в автентичния си вид танцът се изпълнява само в няколко села от Странджа планина. Подобни ритуали има и при други народи – в Италия, Китай, Япония, Алжир, Мароко. Изкуството на ходенето по жарава владеели шамани в Мала Азия, Сибир, Африка, Америка и някои острови в Тихия океан. Съществува хипотеза за древнотракийски корени на нестинарството. Вярването, че краката на нестинарите не изгарят, защото ги закриля висша сила, си има своето научно обяснение. През 2009 нестинарството е вписано в Списъка за нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО.