Приключенията на Бай Ганьо – в банята, при бръснаря, у Иречек – са възстановени в ретро-носталгична тоналност. Финалът, в който героят се озовава на сцената на Виенската опера, сред Моцартовите персонажи, е кулминацията на едно отдалечаване от фарса в трагикомедийна посока.