Група ученици се събират и в новия трилър на Лоран Канте, в който напрежението закипява бавно сред словесни спорове, за да ни убеди нагледно как думите могат да са по-опасни от оръжието. Семинарът е литературен – призната писателка (Марина Фоис) и няколко младежи (с различни раси и това е важно) пишат заедно криминален роман, откъснати в западащ град на Средиземноморието. Първите готови страници забождат ръждив пирон в чувствителната плът на Франция днес: тихият особняк Антоан (Матийо Луки) описва в откъса си масова стрелба на пристанището с расистки вметки и намек за тероризъм. Това ужилва тъмнокожите му колеги и усилва още повече интереса на писателката към него, криволичещ от страх до привличане. Разкритият след малко факт, че Антоан и приятелите му поддържат екстремно-дясна групировка и обичат да си играят със заредени пистолети хвърля още смут в отношенията, но колкото и опасен да става финалът, не е кървавата баня, която очакваме. Канте не се интересува от насилието, а от извора му – от социалния гняв ли идва импулсът да натиснеш спусъка, от общия страх пред неуловимия враг ли, или от някъде дълбоко вътре във всеки от нас?