"Докато има такива, които ме плюят, аз знам, че съм жив. Няма друг публицист или журналист на моята възраст. Аз съм най-възрастният активно действащ публицист, журналист. Е да, ама тук в един жълт вестник, едно лице изля една помия върху мен, че съм най-старото ченге. Е, какво, най-старото, естествено, че съм най старото…" Петко Бочаров признава своята принадлежност към ДС, преди да излезе Списъкът с агентите сред журналистите в печатните издания през 2010. 36 години (1946-1982) журналистът е сътрудник на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) . 25-годишен посреща Девети септември, 70-годишен наблюдава падането на Берлинската стена и 25 години е свидетел на "прехода". След три противоречиви епохи от историята е обиден и горд. Своя избор оправдава с оцеляването. Не съжалява и не се извинява, а продължава с гръб към миналото. Автор е на поредица книги с мемоари: "Картини от три Българии", "Страсти и контрасти в три Българии" и "Лица и съдби от три Българии". Филмът го превежда през бащината къща /сега клуба на НАТФИЗ на ул. "Раковски"/, разрушена от бомбардировките; на среща с Комисията по досиетата; в разговор с с колеги-журналисти – Лили Маринкова, Иван Гарелов, Георги Лозанов.