80-те години на ХХв. Тридесетгодишната Емилия е служителка в научен институт. Горда и затворена в себе си, тя не общува с колежките си. Изживяла кратък флирт с новия директор на института, тя отново се отдръпва в самотата си. Родителите й, загрижени, че тя остава неомъжена, непрекъснато й водят кандидати. За да се отърве от техния натиск, тя си измисля романтична любовна история с гръцкия революционер Арис, загинал за родината си. Родителите й я приемат безрезервно и започват да я разпространяват. Всички започват да се отнасят с уважение към Емилия. Когато баща й претърпява сърдечен удар, тя го завежда в Созопол, за да се възстанови. Там се запознава с моряка Иван, в когото се влюбва. Той идва с нея в София и тя го настанява в къщата на колежката си Марта. Баща й е възмутен, че тя е заменила Арис с толкова посредствен човек. Емилия му признава, че Арис е измислица, но той не й вярва. Младата жена е отчаяна, че мечтата й се е обърнала срещу нея. Докато се опитва да убеди баща си да приеме Иван, той започва връзка с колежката й. Баща й се среща с Иван и грубо го изгонва. След нов удар, възрастният човек се озовава в болница. Майката на Емилия й признава, че цял живот е имала любовник. Отвратена, младата жена се изнася от дома си и наема квартира, в която да живее с баща си. Започвайки нов живот, тя среща на улицата младежа, по чийто образ е създала Арис. С усмивка двамата се разминават...