Тео ван Бовен става директор по човешките права в ООН през 1977 г., когато е невъзможно дори да обвиниш държава в груби нарушения. Той не е бюрократ и се бори срещу най-репресивните режими в края на 20-и век, като Чили и Аржентина, и отваря вратите на ООН за първи път за оцелелите от цял свят. Рискувайки всичко, той се изправя дори срещу САЩ и генералния секретар на ООН.