Документалният филм "Съдия след игото" разказва за непознатата история на Иван Вазов. Времето, в което се случват събията е след освобождението от петвековния мрак на България. Младата държава има нужда от млади държавници – хора умни и способни. Иван Вазов все още е далеч от титлата "народен поет" и все още не е написал "Под игото" и "Епопея на забравените". Той е само на 29 г., когато става първият съдия на Берковица. В балканското градче се раждат някои от най-красивите му творби, избухва и умира една любов. А съдебните решения на съдията без юридическо образование и опит се превръщат в първите забавни легенди на едва зараждащото се българско правосъдие.

Това е историята на един гинеколог, оцелял в концентрационните лагери. 42-годишният Аладар Крьонер води самотен живот в Будапеща. Отличен професионалискг, тактичен и добър човек. На преглед в кабинета му идва 16-годишно момиче, което живее с леля си Олги. Дошъл е цикълът й има проблем с хормчоните. Клара е изоставена от родителите си и е живяла в сиропиталище на израелска общност. Но все още мисли, че те ще се върнат и им пише писма. Тя мрази всичко и всички. Харесва Алдо и иска да живее при него. Отказва й, но тя постоянно е там, готви му, учи немски с него. Той става най-близкият й човек. Двамата откриват един в друг нещо, което им е липсвало досега. Радостта в живота им бавно се завръща. Но властта на Съвестския съюз с Унгария се засилва и чистата връзка като баща и дъщеря е разбрана погрешно и предизвиква неодобрение.

"Гео Милев в лабиринта на времето" ни връща обратно в 20-те години, като разглежда националната катастрофа след подписването на Ньойския договор до идването на Андрей Ляпчев на власт. В това време на политически убийства и противоречия, на дълбока човешка драма, социална криза и криза на духа твори и Гео Милев – поетът в лабиринта. Филмът поставя в центъра на действието социалната ангажираност на българската интелигенция и неразривната връзка между творчеството и гражданската позиция. Самият Гео Милев смята, че не можеш да бъдеш поет, ако не болеше за живота, който те заобикаля. Във филма участват и актьорите Милена Ерменкова, Ованес Торосян и Станислав Кертиков, които имат нелеката задача да съживят някои от текстовете на Гео Милев, както и такива на Карастоянов. Филмът показва архивни кадри, на които през 1954 година по време на съдебен процес палачите на Гео Милев и други българи спокойно разказват за механизма на екзекуциите. Среща зрителите и с Мила, съпругата не поета, с майка му и разказа ѝ за болезнената рана на Гео Милев, която той преодолява с много работа, с баща му Милю Касабов, който финансира всичките му начинания, както и с анархиста Георги Шейтанов, с когото избистря идеологията си и продължава да реализира редакторските си амбиции.

Хосе Нунес и Максим Шарас са приятели и миноритарни партньори в бореща се да оцелее строителна компания. Изправени пред необходимостта да защитят интересите си, двамата вземат съдбоносно решение, оказвайки се обвързани с мрачна тайна.

Тук ще ви излекуват със смях! Клиниката, в която болните са здрави, а здравите не знаят, че са болни… Всички са болни – и пациентите, и докторите – от средата, в която живеят. Затова рецептата е много смях в приемното време на "Клиника на третия етаж"…

Млада жена излиза от болницата с бебе на ръце. В безизходица тя се чуди какво да прави и оставя бебето в една луксозна кола пред богаташка къща. Но колата е открадната от двама бандити, които подхвърлят бебето на улицата. Намира го един странник и се привързва към него. Когато детето пораства, двамата ходят по улиците и детето чупи прозорци, които странника после поправя. Но детето се разболява и повиканият доктор предписва да бъде отведено в сиропиталище. Странника и детето се противопоставят. Междувременно майката е станала прочута и богата. Тя търси своето дете…