По улиците на Велико Търново преминават военнопленници. Комендантът на града, педантичен офицер, държи съпругата си Лиза зад дебелите стени на дома си сред дръвчета праскови. Един ден Лиза открива сърбина Иво Обренович да краде плодове от нейната градина. Гладът го довел до бягство от военнопленическия лагер. Иво е сръбски поручик,бивш учител по музика, сега военнопленник в лагера край българския град Търново. Лиза е тъжна, самотна и чувствителна. Тя е съпругата на коменданта на града, предано затворена в дългогодишния навик на брака си, без деца. У младата жена се събужда състрадание, което скоро преминава в голяма любов.