След години раздяла родителите на четиринайсетгодишния Алеко решават да се разведат. На въпроса в съда, при кого иска да остане, разочарованото момче отговаря: "При никого". Алеко остава в София с майка си, но доверието между тях вече липсва, а и честото присъствие на нейния колега Димитър го дразни. Единственият човек, когото Алеко чувства по-близък е вуйчо му Ваньо. След семейната раздяла момчето изостава с уроците. Заедно с приятелите си подкарва колата на майка си и катастрофира. Заради инцидента е изключен от училище и заминава да живее при другия родител – в крайдунавски град. В началото Алеко се чувства добре, разбира се с баща си и с новите си съученици, впечатлени от "столичанина". Един ден, връщайки се от екскурзия, чува в стаята на баща си женски глас. Разочарован, иска да се върне при майка си, но тя заминава за чужбина. Междувременно вуйчо Ваньо се разболява тежко и умира. На погребението му родителите на Алеко се срещат и искат да обсъдят бъдещето си, но синът им бяга от тях...