Филмът разказва за трагичната съдба на музиканта Александър Николов – Сашо Сладура, затворен в лагер през 60-те години на ХХ век. Сашо Сладура е роден в Плевен, с майка – чехкиня, дядо – швед или норвежец, и баща – български инженер или строител, свързан с изграждането на паркове (Борисовата градина в София, Кайлъка в Плевен и Симеоновата градина в Пловдив). Младежът Александър завършил Френската гимназия в Пловдив, бил е студент в Консерваторията в Прага и цигулар в софийското джаз трио "Овчаров", когато джазът вече навлизал и в България. Бохемският начин на живот, джазът като неприемлив за политическата конюнктура и най-вече вицовете и анекдотите за фукнкционерите превърнали Сладура в жертва на системата. Музикантът бил изпратен в Лагер в Ловеч или в Белене. След 11 дни в такава световно уредена обител, 44-годишният Александър Николов издъхнал или изчезнал като мнозина други в съмнителните архиви. В двора на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив е издигнат Паметник на Сашо Сладура – любимо или спорно място за посетители, според цветовете и промените в историята.