Пътешествието в миналото минава през улиците на София, през летището – с тълпа от почитатели, и най-вече в препълнените зали на най-престижните оперни сцени – Арена ди Верона и Ла Скала. Нейният талант и музикална висота коменират музиковедът Константин Карапетров, вокалният педагог проф. Сима Иванов, ректорът на Държавната музикална кадемия – проф. Георги Костов. Този документален очерк е създаден с кадри от филма на режисьора Магда Каменова – "Портрет на Елена Николай" и откъси от оригинални изпълнения, съхранени в Златния фонд на БНТ, както и архивен материал от Пресконференция с Елена Николай през 1972. От Азуцена в "Трубадур" на Верди до Първо мецосопрано на Ла Скала в Милано, Елена Николай е гласът, от който трепери дори Мария Калас /заедно в "Норма" и "Джоконда"/. Призната е за прима на големите музикални сцени с ариите на Кармен, Далила, Сантуца, Улрика...Началото е трудно – кандидатства в Консерваторията в София, класира се на първия тур с пеене, но се проваля на втория – по солфеж и пиано. Напуска България и заминава за САЩ при брат си, където работи и учи италиански език и философия в Охайо. Решена да се занимава с музика, се връща в Европа, в Генуа и скоро постъпва в Миланската консерватория "Джузепе Верди". Дебютът й е с ария на Азуцена в операта "Трубадур". Остава на Миланска сцена до края. Преди да се оттегли от музиката, се мести за кратко в Рим, там снима филми с Алберто Сорди и Де Сика. От 2013 година на нейно име в Панагюрище е учреден Международен конкурс за млади оперни изпълнители "Елена Николай".