Най-голямата опасност е скрита в детското въображение… Светът на възрастните през чистите очи на тези, които още няма от какво да се страхуват. Лятната ваканция на група деца в две морски истории за непроверения опит и мнимата зрялост на „големите“.

„Баш майсторът“ е български игрален филм (комедия, семеен) от 1970 година на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Атанас Мандаджиев.

Радо е момче от ТВУ. При едно от бягствата си в София се запознава с Албена – момиче от добро семейство. Между тях се заражда любов. Албена забременява. Семейството ѝ не одобрява връзката с Радо и майката я принуждава да направи аборт. Радо усеща, че нещо не е наред и отново избягва от училището. Когато пристига в София, е твърде късно. Албена е сломена, а майка ѝ се обажда в милицията да приберат беглеца.

Денев е специалист в областта си, който нямайки свободно време да напише доктората си, се съгласява на помощта, която му предлага неговият братовчед — Иван. А именно — да си разменят местата. Трудно е някой да разбере играта им, тъй като приликата между двамата е наистина голяма. Иван е управител на магазин, о̀правен в далаверите и със сериозен успех сред жените. Но попаднал в академичната среда на братовчед си, задачата му ще се окаже не така лека.

Действието се развива през 1875-1876 година в няколко селища в Подбалкана, район, участвал активно в Априлското въстание. В градчето Бяла черква се завръща след бягство от Диарбекир Иван Кралича (в ролята Мирослав Миндов), който малко по-късно е назначен за учител под името Бойчо Огнянов. Първата му обществена проява е по време на публичен изпит, при който ученичките на Рада Госпожина (Лили Попиванова) се притесняват от заплетените въпроси на гърчеещия се Киряк Стефчов (Ганчо Ганчев) – Огнянов се намесва и помага на момичетата. Доктор Соколов (Васил Кирков) и Огнянов организират хората в таен комитет за вдигане на въстание. Представителя на Клисура – Боримечката (Петко Карлуковски), се среща с Огнянов и му обещава подкрепа. От Киряк Стефчов турците разбират, че Огнянов е Иван Кралича. Отиват да го арестуват в църквата, откъдето по време на служба той се измъква с помощта на Колчо слепеца (Константин Кисимов). На седянка в дядо Стойковата къща в Клисура моми и ергени се веселят. В същото време в мазето Огнянов оповестява датата на въстанието. Подготовката на въстанието е в пълен ход. Рада и Бойчо си дават клетва за обич. Извършено е предателство и въстанието избухва по-рано. Клисура и Бяла черква горят. Въстанието е жестоко потушено. Русия обявява война на Турция и руските войски заедно с българските опълченци освобождават България. Народът въсторжено посреща победителите и празнува дългоочакваната свобода.

Арх. Стоев спечелва конкурс за проект в Рио де Жанейро. Всичко върви добре, докато той не разбира, че директорът му ще замине вместо негов способен колега. Измъчван от угризения как да постъпи и подтикван от жена си да избере пътуването вместо да се откаже, той най-накрая склонява. Връщайки се у дома, върху колата му пада един труп. Каквито и опити да прави, не може да се отърве от този труп. Постепенно архитектът разбира, че и други хора имат същия проблем. Оказва се, че това е трупът на някогашната им чиста съвест и всеки се сдобива с него, когато започне да лъже или отстъпва от принципите и истината.

Семейството се суети около новата кола и потегля на първия излет с нея. Малкият Ваньо (Олег Ковачев) бъбри весело, но бащата (Цвятко Николов) го срязва. Майката (Мария Русалиева) слага трапеза на открито, но в този момент колата потегля по наклона. Уплахата им, че малкият е вътре, отминава - палавникът изскача от храстите. Ваньо често играе сред блоковете с дървени мечове и картонена рицарска броня и постепенно се сблъсква с живота на възрастните. Неговата учителка (Таня Масалитинова) идва при баща му, началник в министерството, със справедлива молба, но той я отпраща. Момчето е смутено от разговора между родителите - защо не се застъпват за правдата? То се чувства самотно и все по-чуждо у дома и разговаря на ум с единствения човек, на когото се доверява - вуйчото (Апостол Карамитев). Когато той го взема на разходка, детето е щастливо. Двамата надникват в печатницата на вестник, на репетиция в театъра, отиват на интересен филм. Вуйчо Георги не прекъсва думите и въпросите на Ваньо, отнася се към него със сериозност. И когато се прибира вкъщи, момчето притиска до себе си кристала, подарен от вуйчото, за да го показва като чудо.

„Борис I“ е български игрален филм (драма) от 1985 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов.

Група десетгодишни деца отстояват независимостта си в училище, на улицата и вкъщи. Начините им да се противопоставят на възрастните и да преодолеят липсата на разбиране са толкова изобретателни, че те в края на краищата успяват да направят за посмешище родителите, учителите си и своите съседи. След много перипетии, успехи и неуспехи и благодарение на детската солидарност, те успяват да отвоюват обратно футболната си топка, паднала в минаващ камион…

Йонко и Стефка подготвят пищно тържество във вилната зона за изпращането на своя син-новобранец. Въпреки че гостите пристигат, той закъснява и се появява едва когато празненството е в разгара си, обявявайки, че се е оженил. Това предизвиква смут у родителите му, които са му избрали друга булка - дъщерята на началника, и избухва скандал. Част от пийналите гости организират с баджанака на Йонко — Минчо Минчев — погром над техния съсед, Первазов, който живее незаконно на парцела. На сутринта всички се разотиват, на масата остава само Минчо, а Стефка и Йонко започват да подготвят сватба.

Иван Стайков (Парцалев), Пейо Вътов (Анастасов) и Спиро Стоименов (Господинов) са наскоро мобилизирани български войници, пратени през пролетта на 1945 г. в 3-ти украински фронт на унгарска земя, за да се бият с германците по време на Втората световна война. За смях и съжаление у командирите, тези запасни войници са напълно негодни за война. За да се утежни още повече положението, Стайков е съботянин и не желае да използва пушката по предназначение, Спиро се е захласнал по красива унгарка на име Илонка, а Пейо съвсем скоро се е оженил и мисли само за булката си. Те са пред връщане към България, но остават. Накрая обаче при едно форсирано нападение над вражеските позиции, тримата, които досега са били обект единствено на подбив и пренебрежение, също се включват в сражението. След като става свидетел на човешката трагедия, дори съботянинът Стайков не стреля по врага, а го удушава с ръце. Без да го разберат, те стават герои.

Времето създава властта, любовта е господар на времето без власт… Истината за действителността може да бъде забранена, но не и унищожена. Невинна любов между гимназисти е атакувана от условията на системата – демагогия, фалшив морал и йерархичен произвол…

Художникът Цоков, последният ерген в квартала, предприема решителна стъпка в своя живот — да се ожени. Оказва се, че преди това той трябва да води малка война с родителите на любимото момиче, които търсят по-подходяща партия за дъщеря си. Малко остава родителите да спечелят битката. Изправен пред възможността да го разделят с любимата, Цоков прибягва до помощта на свой близък приятел полковник.

Младата учителка по литература Николина Бонева постъпва на работа във вечерен техникум, където нейни ученици са работници с различни трудни съдби и професии. В желанието си да ги опознае по-добре, им възлага да напишат съчинение на тема „Най-добрият човек, когото познавам!“. Сближавайки се с тях, учителката се превръща в техен изповедник и опора, но преосмисля и собствените си морални устои.

Действието се развива през 30-те години на ХХ век в малък провинциален български град. Хората живеят кротко, но ежедневно стават дребни кражби, които кметът на града смята за напълно в реда на нещата. Но когато от местната банка са откраднати осем милиона лева, всички са хвърлени в смут. За някои това е повод за притеснение, а за други – повод за радост. Сред вторите е криминалният инспектор и бивш професионален измамник Тюхчев. С хитрите си и комични методи той успява да разобличи местния големец – Велизар Каракушев, чийто баща става министър. Това обаче кара Тюхчев да прикрие истината и той взема част от парите, като в края на филма стреля по отражението си в огледалото.

Два подписа на погрешното място… Разсеяният главен редактор обърква живота на всички подозрителни съименнции на Караиванов – герой на фейлетон, чийто автор също погрешка си почива, без да подозира за „славата“, която го очаква….

Известен столичен журналист отива на гости на своя съученик Панчо в провинцията. Панчо е отишъл в града и съпругата му трябва да посрещне госта. Под любопитните погледи на съседите двамата очакват домакина пред трапезата. Неловкостта между тях се засилва. Как ще спят под един покрив? Какво ще кажат хората? Умореният гост е готов да преспи в плевнята. През нощта, изплашен от биволицата, журналистът пада в изкопа за кладенец. На разсъмване стопанката го открива и в желанието си да му помогне също пада в дупката. Когато Панчо си идва и намира приятеля си и жена си в ямата, той е потресен. Разяждан от ревност, той е готов да пренебрегне приятелството, с което се е гордял. Панчо не може да повярва, че кротката биволица е изяла ризата на приятеля му и той от уплаха е паднал в ямата. Затова решава да я заколи, за да открие в стомаха ѝ доказателството за неопетнената семейна чест. Селото се готви за пир... Журналистът, проклинайки се за главоболията, които е създал, се измъква през прозореца...

Царската стража открадва невестата на едно добро момче от народа, за да я оженят на сила за глупавия царски син. Но красивата Елена успява да избяга и да се върне при своя любим Боян. В това време се приземява летяща чиния с трима обитатели от далечна планета. Те стават свидетели на една история, в която амбициозни царе, техните разглезени и капризни деца и лакеите-царедворци си съперничат за властта, използвайки интриги и лъжи.

Герои на пътешествие с приключения или на история с въображение…. Петима авантюристи попадат там, където изненадите са повече от всичко прочетено досега….

Филмът разкрива историята на Петела (в ролята Руси Чанев) – крадец, бивш затворник, който се опитва да се включи в живота на нова, социалистическа България след 9 септември 1944 година. Главният герой е прекалено свободолюбив за тогавашните нрави и това е една от причините за драмите, които преживява в отношенията си с обществото като цяло и с жените в частност.