Сериали

Черните овце

Лятото на 1941. Фронтът на войната се премества на изток, във военно-затворнически лагер пристига нов командир – Ричагин, който се разпорежда да се унищожават "боеприпаси", за да не попадат в чужди ръце. С тази заповед са натоварени група затворници с углавни престъпления, сред които и един политически – бивш съветски разузнавач с кодово име "Пикасо". По пътя групата за "обезвреждане" попада в престрелка и в суматохата седем от тях успяват да избягат, преобличайки се в дрехите на избитите. Така пристигат в малко забутано селце, където би трябвало да живее лелята на Пикасо. Там са посрещнати като червеноармейци. Малцината местни жители ги обгрижват с храна и уважение. Всеки от бегълците има своя цел – някой иска да се върне в родния си град, друг – да продължи с криминалния живот, трети проста не иска нищо, защото "с мен вече е свършено. Но отдихът им е кратък. Докато обмислят бъдещите си действия, далече от цивилизацията и военните действия, Ричагин претърсва цялата гора, за да ги открие, а в селото пристигат и група немски парашутисти за диверсия в тила на врага. За "черните овце" въпросът вече е друг – да защитят селяните или да избягат, защото и "престъпникът" може да е войник в защита на отечеството" Филмът е копродукция на Русия и Украйна с полярни оценки – в защита и срещу историята на екрана. Разказът започва с библейско послание от "Йоан" и продължава със случващото се по сценарий с тежък натурализъм. В информация за филма от "военна история" се цитира статистика за съкращаване броя на затворниците с различни присъди /за кражби, присвояване, злоупотреби и др./ в лагери и колонии. Те били освобождавани с указ, придружен с повиквателна за мобилизация в Червената армия като: в началото на войната били 2 300 000, към 1 юли 1944 – 1 200 000., т.е за три години около 2 млн. затворени били освободени, но същевременно били осъдени нови 1 800 000.