Началото на 80-те години. Христо е завършил гимназия и му предстои да отиде войник. Сгоден е за Цецка, но се отвращава от еснафщината и ограничеността й. Влюбен в красива циганка, Христо отказва да се ожени. С това решение си навлича омразата на хората от селото и най-вече на дядо Пано – бивш селски кмет. Натъжен от отношението на стария човек, Христо решава да направи всичко, за да си върне топлото му чувство. Той знае, че мечтата на дядо Пано е да открие чиста вода, да построи кладенец и така да помогне на съселяните си. Вечерта, преди да замине за казармата, Христо изсипва няколко кофи вода в прясно изкопания кладенец на върха над селото. Щастлив, дядо Пано прощава на Христо.