Княз Борис І достига до най-важното духовно прозрение – на държавата е необходим единен език и писменост. Той приема учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи. Това, което за други народи е отнело векове, за българите става само около 20 години след покръстването им – въведена е славянската писменост.