В началото на ХІХ век Христо и Евлоги Георгиеви са двамата оцелели синове от пет деца в заможно карловско семейство. Получили добро образование, рано заминават в Румъния, където забогатяват от търговска дейност и през 50-те години на века започват даренията си "на ползу роду" . Евлоги Георгиев е един от най-богатите предприемачи в Европа по това време. Христо Георгиев е по-малкият му брат, починал внезапно на 6 март 1872 г. И двамата са погребани в Букурещ, където е издигната тяхна Гробница. След Освобождението, през 1878, Евлоги Георгиев се връща в България и започва да купува парцели в центъра на София, така че за по-малко от 10 години притежава над 10 000 кв.м. През 1896 обявява дарението си от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 000 лева за построяването на сградата на Софийския университет. Година по-късно големият меценат умира, а в завещанието си оставя колосална сума от 6 милиона златни лева за построяването и поддържането на Висшето училище в София . За изпълнител на последната си воля посочва видния българин и съратник Иван Евстатиев Гешов. Христо и Евлоги Георгиеви нямат преки наследници, но вуйчото Иван Пулиев оспорва завещанието и завежда дело, подкрепян от либералното правителство, което изглежда разчиства сметки с бизнесмена Евлоги Георгиев и с консерватора и бъдещ премиер Иван Гешов. Сагата приключва през 1911. Тогава парите са над 13 милиона с лихвите. Строежът на Софийския университет започва през 1924, 10 години по-късно е завършен и тържествено открит.