Филмът на продуцентската къща "Канас прадъкшън" върви по следите на българските заселници на Апенините в периода от 5-ти до 8-ми век. Освен че предава основните исторически извори, разказващи за съдбата на българите в епохата на Великото преселение на народите, екипът на филма посещава и показва знакови, оцелели и до днес материални паметници от българското присъствие в областта Молизе и в Челе ди Булгерия край едноименната Монте Булгерия. За първи път пред зрителите е показан некрополът в Кампокиаро в местностите Морионе и Вичене, където през 80-те години на миналия век италианските археолози за се натъкват на уникални погребения на войни заедно с техните коне. Тези некрополи се вписват в разказа за българското заселване в Молизе на Павел Дякон. Те материално доказват истинноста на написаното в "История на Лангобардите" Показана е и средновековната експозиция на Самнитския музей в Кампобасо, където изключително въздействащо са изложени част от находките в Морионе и Вичене. Показани са и много от средновекковните крепости в Южна Италия, в които е засвидетелствувано българското присъствие в ранното средновековие. Филмът върви и по сюжетната линия на фолклорните следи от българите проследими и днес в експозициите на Музея на костюмите от Молизе в гр. Изерния, както и в силната гайдарска традиция от Скаполи, която кореспондира и със старобългарската гайдарска традиция. Тъй като първопроходец (пионер) по темата за българите в средновековна Италия от 30-те години на миналия век са студиите на краеведът от Йелси д-р Винченцо Д'амико, екипът на филма специално посещава родната къща на тази наистина ренесансова личност. Разговаря с наследниците и съвременниците на Д'амико, за да потърси корените на интереса на изследователя към старобългарското присъствие в Молизе. Филмът представя всички възможни гледни точки на български и италиански изследователи към този исторически период и безпристрастно, предава драмата на българското разселение в региона. Показва, как старите българи заедно с останалите етноси в региона дават своя принос към изграждането на италианската общност през Средновековието. Българите оставят своето име в прераждането на "варварския свят", което надгражда късната антична традиция и я повежда по нови исторически пътища.