Танас и Соте подготвят откриването на паметник на загиналите партизани от селото. Сред тях е и бащата на Велин – Симо. Жена му е умряла и Велин от малък е отгледан от Неда-голямата любов на Симо. Син и любима жена мълчаливо наблюдават приготовленията за тържеството. Стеснителен и плах, Соте набира смелост и се обяснява в любов на Софка. Целомъдрената вдовица веднага преценява, че изминалите три години от смъртта на Мето са достатъчни и набързо му отговаря утвърдително. Идва тържественият ден на откриването на паметника, събралите се селяни на площада възбудено приказват. Изведнъж окол. партиен секретар Соколов се обажда припряно по телефона на Соте, той смутено шушне на Танас. От ухо на ухо се разнася новината, че Симо е предател, всички се разотиват, остават само Велин и Неда. На другия ден, на свиканото набързо комсомолско събрание, Велин е свален от секретарския пост. Мъка и горчилка засяда в гърлото му и той я излива на гроба на баща си, след което напуска селото. Неда остава сама. Убедена, че Симо не е предател, тя поставя цветя на неоткрития му паметник. Танас, боен другар на Симо, също смята, че той е невинен, ядно сваля покривалото на паметника и се приготвя да отиде в града, за да защити честта му. В този момент пристига Соколов и казва, че е станала грешка. Симо е реабилитиран. Танас отива в дома на Неда, която не е престанал да обича от младежките си години, но я намира мъртва в една от стаите.

Ласе и Мая 12