Млада учителка по литература постъпва на работа във вечерен техникум. Нейните ученици са работници с различни професии. Неизбежен е конфликтът между литературните й представи за живота и нейните ученици – миньори, металурзи, строители, шофьори. Те идват на училище уморени и с проблеми.За да ги опознае по-добре, тя се среща с близките и семействата им, отива на работните им места. Помага й съчинението, което им дава да напишат на тема "Най-добрият човек, когото познавам!". Така отблизо се запознава с причините, формирали трудните характери на Антония и Мариан, тъгува по преждевременната смърт на Костадин, вижда как заслепеният от несправедлива обида Филип е готов да разруши своето семейно огнище. Учението е взаимно и й помага да открие не само нравствената чистота на тези хора, но да преосмисли своите морални критерии и да намери мястото си сред тях.

Кралят и кралицата на едно кралство живеели щастливо до нейната смърт. Тогава кралят решил да омъжи любимата си дъщеря, но тя съвсем не мислела така и с помощта на приказна фея избягала, преоблечена в магарешка кожа. Скитащата с Магарешка кожа принцеса срещнала в гората красив млад принц, за когото работела като невидима от погледите прислужница в неговия замък. Веднъж, докато Магарешката кожа приготвяла храна, в тестото паднал нейният кралски пръстен, който после попаднал в устата на принца. Той решил да разбере на чия ръка принадлежи тази скъпоценна вещ (като пантофката на "Пепеляшка"). С още вълшебна помощ принцът открил чрез пръстена своята принцеса, а кралят – своята кралица, Феята.

Катя, Лия, Пинукия, Мария и Антонела живеят в един апартамент в Палермо и се опитват да поддържат свое малко пространство. Заедно отглеждат гълъби за тържества, сватби и други церемонии. Иначе всяка от сестрите има свой вкус и интереси – Антонела къпе кукли във ваната, Пинукия очаква момчетата, докато Симона харесва момичета, Лия обича да чете, а Катя да яде панини. Най-големите сестри Мария и Пинукия често се противопоставят една на друга – Пинукия е флиртаджийка, Мария е стеснителна. Лия е наричана "луда", Катя е тежка и e "стомахът на семейството". Сестрите изглеждат щастливи на брега на морето, когато смъртта на най-малката Антонела ги белязва с вечна вина. През годините настъпват промени в чувствата и физиката на всяка от жените Макалузо, а болката от раздялата продължава и когато от четирите сестри остават три, после две и накрая само една. Тогава сякаш падат и стените на дома, остават само гълъбите като мълчаливи свидетели на спомена за липсващите обитатели.