Историята в "Нашето кимчи семейство" се развива в малък традиционен корейски ресторант в планината, собственост на едно семейство: бащата И Ки-чан е вдовец с две големи дъщери. Едната сестра – И Канг-сан, работи в голям ресторант в града и е в обтегнати отношения с баща си. Другата сестра – И У-джу, е по-наивна и е вечна оптимистка, която е щастлива в семейния ресторант. Ресторантът е затънал в дългове, а в същото време голяма компания иска да го купи – като част от мащабен план за модернизиране на целия район. В същото време бащата И Ки-чан изчезва, а И Канг-сан е уволнена от големия ресторант и се вижда принудена да се върне и да остане у дома. Тогава случайността (или съдбата) довежда в семейния ресторант гангстера Ки Хо-те, който трябва да се крие, за да спаси живота си. Попаднал веднъж в ресторанта, Хо-те започва да си спомня откъслечни неща от детството си, свързани по някакъв начин с мястото и семейството на Канг-чан и У-джу. Канг-сан, У-джу и Хо-те решават да обединят сили, за да спасят не само ресторанта, но и да разкрият тайните от миналото на Хо-те. В същото време всеки ден готвят вкусни традиционни рецепти, като основното ястие, с което ресторантът е известен, е кимчито. Кимчи е "звездата" на традиционната корейска кухня, която винаги присъства на трапезата на всяко корейско семейство. Бихме могли да го сравним с българската туршия – съществуват десетки разновидности, но основата са ферментирали зеленчуци (китайско зеле, зелен лук, ряпа, целина, алабаш...), овкусени с готварска сол, лют червен пипер, рибен сос, ферментирали морски дарове, джинджифил, сок от чесън и лук и други. И до ден-днешен някои семейства се събират специално за приготвяне на кимчито – подобно на българската традиция с приготвяне на зимнина. Вкусът му обединява в себе си различни вкусове – точно както човешкият живот е съставен от различни емоции – и сладки, и люти...

Даниеле и Елена се срещат с журналиста, написал статиите за скандала в сиропиталището през 1993 г. Той разказва за писмо, изпратено от Тревизан, но написано от Виро. Двмата са жертви на тормоза, напуснали поради пълнолетие. Готвачът, когото обвинявали, се самоубил. Сиропиталището било затворено, а разследването прекратено. Елена не вярва за готвача. Среща се с Тевизан. Той ги завежда при Виро. Научават, че Андреа Мафети, Пиетро Тома и Франческо Бианки са били пазачите. Всички се страхували от маестро Раванин, същия от музикалната школа. Серена се обажда на Елена, че Даниеле е замесен и да се измъкне. Тома бил убит минути преди да отидат. Даниеле поръчва да следят Раванин. Серена хваща Елена и иска да я отрови. Влиза в затвора.

Следователката Шивачева подлага Любен Трифонов на кръстосан разпит и той признава, че убийството е извършено от него и Гълъбов – по време на лов те неволно прегазват стареца и преместват умиращия човек на шосето, за да прехвърлят вината на друг. Междувременно Мария и Симеон отиват да търсят Шивачева, за да й разкажат за разкритията си, но тя е излязла в отпуск. Уплашени, че Магда няма да издържи на напрежението, двамата решават да провокират Гълъбов и да го накарат да се разкрие. Журналистката се представя за жена на Любен Трифонов. Твърди, че той е изнудван заради убитата от тях сърна и иска Гълъбов да им даде парите за подкупа. Мария се среща със следователя Георгиев и му разказва всичко. Вечерта той организира наблюдение и когато Гълъбов донася парите, вината му е доказана. Мария и Симеон се завръщат в селото. Операторът отново започва да търси тюлена-монах. Местен бракониер го застрелва миг преди Симеон да го открие. Отчаян, операторът се отказва от филма и се подготвя да се върне в София. Двамата с Мария признават взаимната си любов. Вечерта се извива страшна буря, която започва да разпилява житото на АПК-то. Всички жители на селото заедно с Мария и баща й, се хвърлят да спасяват житото. Симеонов заснема всичко с камерата си и решава да го постави в основата на филма си Неизчезващите.