Разказът започва от безлюдните плажове и хотели по Българското черноморие. Тишината изведнъж се оглася от смеха на Езоп, надживял вековете. Действието се прехвърля в средата на VІ в.пр.н.е. В шатрите на лидийския цар Крес цари охолство. Поетесата Сафо чете прекрасните си стихове. В същото време робите работят до пълно изтощение в каменоломните на о-в Лесбос. Един от тях е Езоп. В веговите шеговити басни и закачки с господарите е събрана мъдростта на онова далечно време с неутолимата жажда на човека за свобода и щастие. В кратките стихове прозвучава вътрешният диалог между Езоп-Скептика и Езоп-Оптимиста, вярващ в бъдещето на човека.