От 15 години нашият народ захвана да живее и да напредува. Но нашето развитие върви тихо и шантаво, защото нашите ръце са везани /вързани/, нашите идеи – незрели. Нашите главатари нямат още това свято чувство къв своето отечество каквото имат Мадзини и Гарибалди към Италия. А кой е тука крив? Нашите представители наместо да изпълняват свято и безпогрешно своите обязаности, тия се карат за първенство. Нашите архиереи наместо да покажат пример на своето стадо и да го научат как да защитава своите права, тия се карат кой да бъде българският патриарх" "А в Русчук имат други грижи – как да направят привлекателен за туризма града и предоставят султанските коне на градски кочияши за разходки на гостите". И Каравелов, запознат с европейската парвенющина, ту ги ругае, ту се надсмива над тези смешни стъпки към "цивилизацията"...