На "сериозна" възраст, със здравословни проблеми и премълчани трудности в отношенията, писталят Румен Абрашев осмисля преживяното. Пред очите му преминават извършени грешки, несправедливости, волно или неволно причинени душевни травми. Това, което оценява сам като "най-тежък грях", е страхът: "Страхът има свои особени закони, достатъчно е да го допуснеш до себе си и той така започва да нараства, че изтласква от душата ти всичко останало", пише Абрашев в последния си роман. Дълги години този страх го е потискал и е ограбвал живота му, правил го е нищожен и слаб. Станал е причина да бъде погубен най-добрият му приятел – художникът Камиларов. Румен Абрашев стига до горчивата истина, че ако някога си изневерил на себе си, на своята съвест, неизбежно следва смърт – първо духовна, после физическа.