Гошо Калимански е касиер в столично учреждение, стар ерген. Уличният шум, долитащ през прозореца го влудява, машините и колегите му в стаята – също. Подлуден от врявата, той изхвърля служебните пари през прозореца и хуква с крясъци по улицата. Садистичният професор в нервната клиника го измъчва с глад, клизми и инжекции. При изписването колегите му го отвеждат в нова квартира. Заспалият Гошо е събуден от разпрата на съседите, после отдолу долита силен звук от пиано. Изнервеният мъж слиза да се кара и се запознава със съседка си Звезда. На сутринта умореният от безсънната нощ касиер е събуден от грохота на мотоциклет. Това прелива чашата на търпението му. Калимански решава да замине на екскурзия. В шумния автобус той отново се натъква на Звезда, която заминава в командировка. Гошо се оказва в затънтено село, където наема квартира. И там тишината се оказва мираж. Цяла нощ нещастният търсач на спокойствие е измъчван от кучешки лай, рано сутринта е разбуден от кукуригане на петел, после бодро ревва радиоточка. Ужасен, Гошо побягва из планината. Попада на работници, изграждащи нов път. Те го вземат за началник, тръгнал на инспекция и прилежно го напояват с ракия. Пияният Калимански заспива на планинска поляна и е открит от Звезда, която се грижи за него. Изкарал два дни сам сред природата Гошо усеща, че започва да полудява и с радост се връща в панелния си дом с мечтата да се ожени за Звезда…