Документален разказ за пътуване по местата, свързани със създаването на "История славянобългарская". Във филма за първи път се показва центърът на Източното православие по време на Османската империя – градчето Сремски Карловци, Сърбия, в което се помещава Православната патриаршия през 18 век. Именно тук йеромонахът от Зограф пристига, за да прибере вещите на починал атонски таксидиот. По подписа му върху препоръчителната записка, срещу която получава вещите, години по-късно бащата на славистиката – Ватрослав Ягич, идентифицира присъствието на Паисий в Карловци. От тук започва "разплитането" на неговото 9-седмично пътуване, срещата му с руския превод на Историята на българите от Мавро Урбини и създаването на "История славянобългарская" през 1762. Филмът разказва за това откритие, както и за особеностите на Паисиевия език, прословутата му "игра с времето" и модерната му интуиция за историзма като национално съзнание. Представени са най-новите научни изследвания по темата в диалога между участниците в Пътуващия семинар, организиран от Пловдивския Университет "Паисий Хилендарски" по повод 250 години от написването на "История славянобългарская". За първи път се показва и фототипното издание на Найден Геровия препис на историята.