Баща й Ненчо Илилев също бил артистичен – бохем, почитател на жените и изкуството, във връзки с богатите и силните на деня, но загрижен за бедните. Този негов идеален образ е останал в паметта на дъщеря му за историята, описана в нейната автобиография. Един ден Ненчо Илиев бил отведен от дома си, без да се върне никога повече. По това време Дорина имала връзка с английския дипломат Симпсън и заради това била наказана от службите. Принудена била дори да подпише, че ще "донася". Англичанинът успял да измъкне Дорина от България, но самият той също бил наказан от своите британски служби – с понижение в длъжност и пренасочване към колониалните територии. Семейство Симпсън се установило на остров Мавриций, където за 24 години Дорина Симпсън развивала благотворителна дейност – създала болници за деца в неравностойно положение, за жени с психични проблеми, за хора, пострадали от ураганите… Превърнала дома си в център на различни раси. Починала през 1991.