Светът е осеян с руини, напомнящи за историята на отминали епохи и древни народи. Опознайте някои от най-забележителните археологически останки, които до днес изумяват с архитектурата и величието си.

Най-разпознаваемата и една от най-посещаваните забележителности в света е плод на една мечта _ смела, луда и немислима. Тя ражда това, което днес милиони бленуват да видят с очите си и да изкачат. Монумент, без който Франция и Париж няма да са същите. Но невероятният проект носи със себе си и невъобразими предизвикателства. Такива, които създателят й Густав Айфел, успява да превъзмогне. Но как? Запознайте се с историята на най-известната кула в света.

Замъците винаги са били символ на военна мощ и авторитет, но също така са свързани с благородни идеали и изтънчен начин на живот. В тази поредица видяхме какъв подвиг е било изграждането на средновековен замък, съчетаващ логистика и упорит труд, изобретателност и майсторство, за да устои на обсади и атаки. В този последен епизод ще видим как привлекателността на средновековния замък винаги се е основавала на двойното му предназначение _ като крепост и резиденция. Ще разкажем как настъпва голямата промяна в основната цел на замъка _ от крепост в дворец. Тази приказка ще ни отведе до Франция, Германия и в съвременността, където на замъка е вдъхнат нов живот.

В днешния епизод потегляме на незабравимо пътешествие по река Хъдсън _ през девствена пустош, обширни долини и спиращи дъха есенни планински пейзажи чак до бляскавите небостъргачи на Ню Йорк. От векове река Хъдсън е жизненоважна икономическа супермагистрала, свързваща Атлантическия океан с вътрешността на Северна Америка. Ще посетим известната Военна академия в Уест Пойнт _ сърцето и душата на американската армия, и един наглед невзрачен остров, който е родното място на специалните сили на Америка. Долното течение на Хъдсън се превръща в индустриален център, а финалът е запазен за незабравимата гледка към силуета на Манхатън и Статуята на свободата.

Под дебелата ледена покривка на този остров врят вулкани и гейзери, които често напомнят за себе си. В Исландия хората си правят срещите не в бара, а при горещите извори. Още от Средновековието те са любимо място за общуване и са допринесли за сближаване на обществото. Исландците оглавяват класацията на най-щастливите нации и все пак хората тук са по-малко от броя на овцете. Зимата продължава от септември до май, а три четвърти от земята се състои от глетчери и неплодородни земи, затова земеделието е почти невъзможно. Днес горите са едва 1% в резултат на изсичането им за строителство на къщи и кораби през вековете. Основната храна тук е риба, агнешко и конско месо.