драма мистерия, Франция-Италия, 1976 г., 12 реж. Джоузеф Лоузи с Ален Делон, Жана Моро, Мишел Лонсдал

Делифин и Соланж са две близначки по на 25 години. Те са очарователни и духовити. Блондинката Делфин дава уроци по танци, а Соланж, червенокосата, дава уроци по солфеж. Те живеят с музиката и мечтаят да срещнат голямата си любов. В града пристигат пътуващи артисти и започват да посещават кафенето, което държи майката на близначките. Дали някой от артистите няма да намери любовта в тяхно лице?

"Градът Лувър" е извънредно пътешествие в най-големия музей в света, с обиколка отвътре, когато причината е отвън. Поводът е стъклената Пирамида, добавена към ансамбъла от класически сгради. През 1989-90 за първи път снимачен екип е допуснат във вътрешността на Лувъра. Отвътре кипи реорганизация. Преместват се находки, реликви и произведения на изкуството, сменят се салони, служителите пробват нови униформи, провеждат се реставрации и инструктажи. Обикалят се трезори и подземия на площ от хиляди метри, където достъпът е строго ограничен. Разкрива се един град в града. Стъпка по стъпка, пространството в Лувъра се променя. Поводът е създаването на стъклената Пирамида в Императорския двор (на Наполеон) отвън. Изградена и открита през 1988-89, по времето на Франсоа Митеран, Пирамидата се явява новият главен вход към Лувъра. Проектът е скъп и полемичен – идейно и конструктивно. Един от проблемите в изграждането е търсенето на плътно и здраво, но достатъчно прозрачно стъкло, което не трябва и да пожълтява с годините. Отбелязва се, че въпросните стъклени елементи, от които е съставена Пирамидата, са 666 на брой, което "легендарно" я свързва и с "Числото на звяра". Пирамидата на Лувъра, макар и спорна, е факт и някои посетители я приемат за толкова голяма атракция отвън, колкото Джокондата и Венера Милоска отвътре. Според статистиката Музеят Лувър е най-посещаваното място в Париж след Айфеловата кула и Двореца Версай.