Швеция. Началото на XX век. Младият Хенрик Бергман се обучава за пастор. Той е от скромен произход, липсва му самочувствие и е объркан. Той се запознава със сестрата на свой приятел – Анна. Тя е с високо самочувствие, обича лукса и удобствата, които заможните й родители й осигуряват. Хенрик и Анна обаче се влюбват въпреки различията си, но семействата им усещат, че връзката може да се окаже катастрофална.

През Втората световна война един баражен балон се откъсва от румънския град Плоещ, преминава Дунава и се спира над планинско село в България. Селяните са стъписани от неговата поява и решават да го свалят с един залп, но балонът литва към планините. Преследвачите организират хайка, но се оказва, че не са единствените преследвачи.

документален филм България, 2011г., режисьор Никола Бошнаков в памет на Джони Пенков

Междусъюзническата война 1913г. Българската армия е спряна преди Истанбул. Войниците са в окопите, няма напредък. Турският броненосец "Тургут рейс" стреля по нашите линии, а българската артилерия не може да го достигне. Няма български флот, за да го потопи. Турските снаряди избиват нашите войници. Арабията излиза от землянката да се облекчи и в този момент избухва снаряд и убива другарите му. Той се побърква и започва да вика на останалите войници да бягат. Арабията е озаптен и изправен пред генерала, който го осъжда на разстрел заради дезертьорство и изпраща на фронтовата линия поручикът. Арабията кротко чака разстрела, когато при него, за да му даде последно причастие, идва свещеникът. Арабията е гладен и свещеникът му дава да яде сушена лакерда. Сутринта на разстрела ефрейторът строява взвода, но се разбира че Арабията е болен от тиф, защото повръща. Лекарят подписва смъртния акт. След известно време Арабията се събужда сред мъртъвци. – повръщането му е било от яденето на риба на гладно. Офицерите се чудят какво да сторят, защото ги чака военен съд за неизпълнение на заповед. Мичманът решава да взривят турския броненосец и поръчва да доставят тайно от генерала мина от Варна. Нужна е лодка, за да достигнат кораба. И цялата група от 6-7 души тръгва да търси лодка от друг бряг. Докато нощуват се промъкват крадци и им вземат храната. Те стрелят по тях и раняват някого. Намират лодка и започват да я прекарват по сушата. При тях идват двама турци, чиито другари са убити от българската войска, а брат им е ранен от групата и молят за помощ доктора. Турците се присъединяват към групата и започват да помогат. Завалява дъжд и пътуването става много трудно. Конете ослепяват временно от усилието, но поручикът застрелва турците, мислейки, че е диверсия. Пристигат благополучно до брега, където е броненосецът. Генералът, изплашен, че мината е поръчана без знанието му, помага за осществявенето на замисъла. Налага се да отрежат ръката на ранения турчин, но той е обущар и предпочита да се самоубие. В момента на отплаването пристига вестоносец, че е подписано примирие. Мичманът му поръчва да каже, че не ги е намерил. Лодката отплува в мъглата. Изведнъж те осъзнават, че ще загинат и започват да се борят с мичмана. В хаоса мичманът намира пистолета и започва да стреля по лодката. Всички загиват...